Philemon

Малкото послание към Филимон (само една глава) е написано и изпратено по повод на един частен случай.

Филимон бил заможен жител на малоазийския град Колоса, християнин. Всички в семейството му били кръстени може би от самия апостол Павел и образували една истинска „домашна църква“ (2 ст). Неговият роб Онисим избягал от господаря си и като много други свои другари по участ се укривал в столицата Рим. Там срещнал апостол Павел, който, макар и в окови, използвал всяка възможност да проповядва за Спасителя Исус Христос на всички, до които имал достъп. Онисим повярвал и приел християнството. За да избави Онисим от трудното и опасно положение на избягал роб, апостолът го изпратил обратно при неговия господар Филимон с молба да го приеме вече не като роб, а като обичан брат във вярата (16 ст.).

Посланието, написано около 63 г. в Рим, е един прекрасен пример за прилагане на християнската вяра и любов във всекидневния живот.

Обичта и вярата на Филимон

1 ^a Павел, затворник за Христос Исус, и брат Тимотей, до нашия възлюбен съработник Филимон

2 ^b и до сестра Апфия, и до нашия сподвижник Архип, и до твоята домашна църква:

3 ^c Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и Господ Исус Христос.

4 ^d Винаги благодаря на моя Бог, когато те споменавам в молитвите си,

5 ^e като слушам за твоята любов и за вярата, която имаш към Господ Исус и която показваш към всички светии.

6 ^f Моля се това общение в твоята вяра да действа така, че те да познаят всичкото добро, което е в нас, за слава на Христос.

7 ^g Защото неведнъж съм намирал голяма радост и утеха в твоята любов, понеже сърцата на светиите се освежаваха чрез тебе, брате.

Молба за Онисим

8 ^h Затова, ако и да имам право с голямо дръзновение в Христос да ти заповядам това, което подобава,

9 ⁱ пак, заради любовта, предпочитам да те моля. Аз, старецът Павел, а сега и затворник за Христос Исус,

10 ^j ти се моля за моето чедо Онисим ▼

▼ 1:10 От гр. полезен.

, когото родих в оковите си,

11 който беше някога безполезен за теб, а сега полезен и на теб, и на мене;

12 когото ти пращам обратно лично, т. е. самото ми сърце.

13 ^l Аз бих желал да го задържа при себе си, да ми слугува вместо тебе, като съм в окови за благовестието;

14 ^m но без да зная твоето мнение, не искам да направя нищо, за да не бъде твоята добрина като от принуждение, а доброволна.

15 ⁿ Защото може би затова той се е отлъчил от тебе за малко време, за да го имаш завинаги,

16 ^o не вече като роб, а повече от роб – като брат, особено възлюбен на мен, а колко повече на теб и по плът, и в Господа!

17 ^p И така, ако ме смяташ за съучастник в Христа, приеми него като мен.

18 И ако в нещо те е онеправдал или ти дължи нещо, мини това на моя сметка.

19 Аз, Павел, написах с ръката си: аз ще заплатя! Не искам да ти казвам, че ти ми дължиш и самия себе си.

20 ^q Да, брате, нека имам тази печалба от тебе в Господа; освежавай сърцето ми в Христос.

21 ^r Уверен в твоята послушност, аз ти пиша и зная, че ще направиш и повече, отколкото ти казвам.

22 ^s А освен това приготви ми стая, понеже се надявам, че ще ви бъда подарен чрез вашите молитви.

Заключителни поздрави

23 ^t Поздравяват те Епафрас, който е затворен с мене заради Христос Исус,

24 ^u също и моите съработници: Марк, Аристарх, Димас и Лука.

25 ^v Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с вашия дух.

Амин.